чети ме с пръсти
кожата ми е брайлово писмо
неотворено
с нервни окончания
недокоснати
в междуредието от въздишки
където думите нямат място
там е царството ми
ти
покорявай ме
с умението да долавяш
и не-написаното
оставяйки върху ми
твоят почерк
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар