желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
петък, 26 февруари 2016 г.
Обичаме крехките неща
Обичаме крехките неща.
Приятелство, доверие, любов, надежда, вяра, доброта...
Всички те са невероятно силни, вдъхновяващи, носещи огромен положителен заряд.
Помагат ти да израстваш, да се усъвършенстваш, да надскачаш мечтите си.
Правят те щастлив.
И когато са част от живота ти, сякаш нищо не може да те спре да извървиш пътя си с лекота и благодарност.
Грижиш се за тях, влагаш себе си и ги предпазваш.
Защото знаеш колко ценни са.
И колко крехки в своята точка на пречупване.
Не искаш да ги прекършиш, да ги нараниш, да ги загубиш...
И се чудиш... защо ли казват, че „счупеното носи щастие“?
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар