Принадлежност

Какъв сблъсък, разсеяно, а после отскок
и обръщане рязко да видиш досадника.
И замира псувнята ти, и макар по-висок,
се смаляваш пред нея, и съвсем се забравяш.
Поразглеждаш я скришом, тя пък прави го явно.
Забелязваш, с усмивка, как главите си скланяте.
Изучавате всичко - любопитно и бавно,
докато, с изненада, поглед в поглед улавяте.
И настръхна ти кожата, нейната видимо също.
Ти скова се - без дъх, тя гръбнака изви.
И познахте се сякаш - като спомен от нищото,
като време отминало, като бъдещи дни.
Хипнотично разчете те, ти пък нея прозря.
Като стари души от отвъдното бяхте.
Бе излишно да чакате, е принадлежност това.
Черна котка премина през теб неочаквано.