Пепеляшка? Не!

  Пепеляшка? Не!
  Като малко момиче харесвах и тази приказка, но не беше сред любимите ми.(Като „Дивите лебеди“, например - виж тази харесвам много.) Нещо сякаш ме възпираше да се отъждествявам с нея. Не виждах просто за какво.
  Именно, за какво?
  Заради една Пепеляшка, която остава абсолютно инертна от началото до края?
  Която страда, но не намира и капка кураж в себе си, за да направи нещо и промени положението си, да се противопостави на несправедливостите спрямо нея и останалите?
  Онази Пепеляшка, която чака все някой друг да разреши проблемите ѝ, да ѝ помогне да преодолее трудностите, да я насочи към верния път?
  Не, благодаря!
  Вярно е, че ни омагьосва като история и ни кара да вярваме в истинската любов, но не благодарение на нея като героиня. Всичко благодарение на Принца! Този, който пренебрегва всяко едно мнение и условности в името на своята любима и не се спира, докато не я открие. Такъв принц си заслужава въздишките, да. И цяла една приказка.
  Както и вярата, че някъде там той съществува и за мен. Но не мен като Пепеляшка. Просто за мен - Надя. А останалото е фон за малки момиченца, които ще пораснат и ще се научат да се борят преди да въздишат, но ще вярват в магията на любовта. И в обувките!