желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 14 юни 2016 г.
Неземна идея
На пръв поглед си нещо естествено
и нормално в една цветна градина.
Не знам какво спря ме съществено,
в теб се вгледах... Не бих те подминала.
Особен чар, пълен с фантазия,
може би скрит - не за всички очи.
Бавно разтваряш се, вътрешност пазена
и споделена сякаш с никой преди.
Чуден цвят, една неземна идея
се разкри пред очите ми. В плен
останах на една орхидея -
отпечати се и остана във мен.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар