Обяд, преминал е денят наполовина.
Но наполовина съм и аз.
Запалвам свещ, поне от топлината ти да има...
А ароматът е така познат.
Одеялото едва ли ще ме стопли,
но ме утешава с мекота.
А книгата ми в скута е с безброй въпроси,
поне е с мен, не съм сама.
Не искам друго, времето е мое.
Наслаждавам му се, каквото и да е.
Спокойствие и тишина минават в спомени
в очакване на вечерта и теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар