Сувенир

 

Оставила съм ги на теб.
Изписала съм ти въздишки,
сърдечен тон и тишина,
полу - разбрани истини.
Замряла песен, синева
и облаци, накацали на петолиние.
Беззвучно падаща сълза,
безкраен хоризонт... и ние.
Зеленото на лятната трева,
росата по краката боси,
ухание на люляк и поля,
вълни и пясък...
Толкова въпроси.
И отговори, скрити очебийно.
Животът в думи. Някой друг пунктир,
подсказващ ме... привидно.
Оставила съм ги на теб. 

Аз – сувенир.