Ако тръгна сега

Ако тръгна сега да пътувам 

с малко багаж - само себе си взела, 

посоката отдавна сънувам - 

без колебание към теб бих поела. 

Изоставила бих кръстопътя 

на излишни страхове и въпроси, 

повече няма да ме измъчват - 

всички отговори пътя ми носи. 

Неусетно ще олекнат оковите, 

като гривни, красящи ръцете ми. 

Ще ги запазя - да ми напомнят 

как ранимо е и вярва сърцето.

Ще изтръгна стрелите отровни

от гръдта си, но без да ги върна. 

Ще ми бъдат те верни пилоти,

в пътни знаци ще ги превърна.

И попътният вятър в платната

ще ми бъде мълчалив съучастник. 

Всяка вярна пътека позната

слънчев лъч ще я целува за щастие.

Ако тръгна сега да пътувам

само с надежда - тя е моя багаж,

Ще намеря ли каквото си струва, 

ще ме чакаш ли...Или си мираж?