Очаквайки

Ъглите в тъмното са само мои,

светът ми с тях по-малко е безумен.

И паяците в мрачните усои 

пак мои са, предат тъга безшумно.

С косите ми творят дантели - 

ефирен шал, загърбващ самотата 

на раменете ми, тъй залинели, 

понесли тежестта на тишината. 

Надплитам мислите си бавно - 

в живота бързината е родилка сляпа, 

очаквайки с търпение отдавна

изчезналата топлина на светлината.