Болката ми расте само като видя как расте страхът в очите ти.
Когато не изричаш нито дума, а погледът ти отчаяно търси моя. Само за да видя как зениците изпълват ириса от безпомощност.
Продължаваш да търсиш топлината на прегръдката ми, за да укротиш ледените тръпки на уплахата.
Да притискаш лице в извивката на шията ми, за да усетиш познатия, успокояващ аромат.
Твоят начин мълчаливо да търсиш помощ, когато нещо не е наред.
И моят - да ти дам сигурност и любов, когато самата аз се нуждая от тях, но моята нужда вече е без значение. Защото нуждата да те накарам да се чувстваш добре, е над всяка друга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар