Сбъднато

(Дали) внезапно някак, изведнъж,

не беше нужна даже нито дума,

лицето си повдигна и с копнеж

захапал устни, нежно ме целуна.
В обливащата влажна топлина

стопи се изненадата небрежно

сякаш рàнен сняг, но пък затова

гладът за още нарасна неизбежно.

Светът избухна, после се смали
в една единствена горяща точка
и всички мисли там съсредоточи,
където ласка с устни ме докосна.

Потъвах в облаци, изкачвайки върха
сред сигурността на твоите пръсти,
положил с деликатност на врата
до вената сърдечна с тръпки чести.
А погледите - станаха излишни,
душите си разчели през очите си.

И вятърът на твоите въздишки

играеше с вълните на косите ми.

Преливащи така един във друг 

ти в мен и аз във тебе се изгубих.
Подвластна се оставих в този смут
и после....после се събудих.