Без жалост

Превключила съм си командите на „разум“,
претеглям всяка нова покана.
Думите благи ми звучат някак празно -
само черупки кухи останаха.
Натроших ги яростно, разбих ги на прах.
Разпилях ги по поетия път.
Така само нозете ми ще стенат от тях

ако прободат ме и закървя.

Но сърцето остава далеч, незасегнато.

Всяка атака отива нахалост.
А душата все още си търси потребното,
но...
останах без капчица жалост.