желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
понеделник, 17 юни 2013 г.
Накрая
Ще тръгваш ли?
Не искаш да останеш.
Тогава няма да те спра.
Решил си вече...
Знам, ще го направиш-
ще хлопнеш портата
и ще си тръгнеш сам в нощта.
Ще те изпратя с поглед,
може би ще плача.
Но, знаеш ли, ще бъде след това.
Сега ще ти се наслаждавам само,
във вечност превръщайки мига.
Ще те прегърна нежно,
мислено ще те долюбя,
ще вдишам аромата ти опиянена.
За себе си го искам, ще си го открадна -
да имам лек, когато съм ранена.
Накрая ще ти дам от себе си
онази част, която си е твоя.
И тръгнеш ли си, тя ще те последва,
и все до теб ще бъде...
Любовта ми.
Etichette:
до теб ще бъде,
любовта ми,
мислено ще те долюбя,
накрая,
тръгваш,
ще плача,
ще те последва,
ще ти дам от себе си
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар