Обичам да виждам...

Обичам да виждам хората край мен щастливи.
Да усетя трепването на гласът им от превъзбуда, да срещна погледът им искрящ от задоволство, да гледам как руменината покрива страните им от топлата радост, която ги залива. 
Но най-обичам в тези моменти усмивката им. Широка, неудържима, сърдечна, заразителна. Започваща от устните им,  преминаваща през очите им и достигаща до душата ти. Предава ти едно нетърпение, неистово желание за съпричастност и не се усещаш как започваш да се усмихваш и ти. И ако поне една мъничка част от заслугата за всичко това е твоя, е неописуемо - удоволствието да даряваш радост на другите.
Понякога ми идва и да плача. Но от щастие.