сряда, 20 март 2013 г.

Почти приказно





Навлязох в свят приказен, потаен
на бягащи от рутината и самота.
Започнах героите да опознавам
и не вярвах - мислех, че е зла шега.
Принцесите превърнали се в „шпаги“,
а принцовете пък - доволно спящи.
И с вяра не се търсят вече жаби,
а само се целуват нечии задници.
Не се носят вече кошнички на баба,
с вълка се търси  само уединение.
Отровни ябълки  не  трябват чужди,
че в нужда лично са произведение.
Наплашен звярът свит,  опитомен е
красавицата звяр е - лично мнение.
С лъжи искрящи чувства се облечена,
девойката с кристалната обувка.
Достойнство в пепелтa лежи съблечено,
свенливост, честност- всичко е преструвка.
...
Не! Не искам да съм даже малка част
от таз реалност грозна, изкривена.
Попаднала за малко в нейна власт,
отърсих се -
не е тя моята вселена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар