желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 20 март 2013 г.
Почти приказно
Навлязох в свят приказен, потаен
на бягащи от рутината и самота.
Започнах героите да опознавам
и не вярвах - мислех, че е зла шега.
Принцесите превърнали се в „шпаги“,
а принцовете пък - доволно спящи.
И с вяра не се търсят вече жаби,
а само се целуват нечии задници.
Не се носят вече кошнички на баба,
с вълка се търси само уединение.
Отровни ябълки не трябват чужди,
че в нужда лично са произведение.
Наплашен звярът свит, опитомен е
красавицата звяр е - лично мнение.
С лъжи искрящи чувства се облечена,
девойката с кристалната обувка.
Достойнство в пепелтa лежи съблечено,
свенливост, честност- всичко е преструвка.
...
Не! Не искам да съм даже малка част
от таз реалност грозна, изкривена.
Попаднала за малко в нейна власт,
отърсих се -
не е тя моята вселена.
Etichette:
отровни ябълки,
Почти приказно,
принцеси,
принцове,
реалност изкривена
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар