и важните изпускаме от поглед?
От страх ли е, че виждаме едва,
че другия обича както може.
Дълбокото привлича ни. Но пак
се спираме на края, на ръба-
не смеем да се гмурнем. Ами как
тогава таз любов ще ни обгърне?
сряда, 27 март 2013 г.
Защо се губим в дребните неща...
и важните изпускаме от поглед?
От страх ли е, че виждаме едва,
че другия обича както може.
Дълбокото привлича ни. Но пак
се спираме на края, на ръба-
не смеем да се гмурнем. Ами как
тогава таз любов ще ни обгърне?
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Да се гмурнем...Чудесно е!
ОтговорИзтриване