Искра

Е доста уморително понякога

да бъдеш упорит и настоятелен,

да чакаш с нетърпение да видиш

искрата на доверие запалена

във погледа на истински приятел.

Не можеш с думи само да изтриеш

съмнения натрупани във времето,

не можеш ножът във гърба да скриеш,

да заличиш поредното предателство

от този, на когото най си вярвал.

Но можеш да опитваш и да бъдеш,

човещината,  силата, опората,

надеждата и вярата за някой,

изгубил в погледа искрата жива

запалена от истински приятел.

И можеш да дариш изцяло себе си

в замяна на усмивка и увереност,

че спомените лоши избледнели са

и погледът  искри отново с радост.

Нищо, че е уморително понякога...