Да прочетеш мълчанието

Говорим, говорим, говорим....толкова говорим.

Комуникацията е важна. Предаваш мислите си, чувствата и желанията си.

Даваш да се разбере какво е настроението ти, съобщаваш намеренията си, разкриваш себе си.

Слушаш останалите, съдиш за тях от мненията им, преценяваш ги.

Раждат се симпатии или неприязън. Определени пак от начина на комуникиране.

Винаги съм мислила и казвала, че откровенното отношение спрямо останалите,

е най-добрата основа за постигане на съгласие, създаване на приятелства и дълготрайни връзки.

Всичко до тук - добре! Лесно е да разбереш другия, когато се говори открито.

Но най-добре можеш да прецениш някого от това, какво премълчава.

Пак според мен естествено,не искам да навлизам в тресавището на психологията, просто лични наблюдения.

Умението да „чуваш“ неказаното, да четеш между редовете, е не по-малко важно,

но понякога е и единствения начин, по който можеш да разбереш даден човек.

Премълчаното е най-съкровеното, онзи съществен елемент, който често се питаш къде ти убягва.

Ако се постараем малко повече да разберем липсващата част от разговора,

да преминем отвъд изказаното, с всичките тези думи, думи, понякога празни думи...

Ако решим, че не искаме да сме вечните незаинтересовани, а да се превърнем в съпричастни събеседници,

ако се заслушаме малко повече в мълчанието на другите,

тогава може би ще има и повече искренни и дълготрайни приятелства и много по-малко недоразумения.

Има ли такива хора за вас?

Хора, които са в състояное да ви прочетат вътре, в душата,

приятели или дори непознати, които разбират мълчанието ви?

Ако не, рано или късно ще ги намерите, вярвам в това!