Мое небе

Изгубих ли пътя?

 Какво ми се случи?

 Мрак около мен се стеле.

Поглеждам нагоре-

Е зейнала пропаст.

Къде си мое звездно небе?

Луната самотна

И тъжна поглежда,

Оставена в мрака и тя.

Къде са звездите -

Любов и надежда

Къде ли и те са сега.

Свалиха ги, да -

на мен ги дариха.

Любов и надежда една,

Повярвах на думата дадена.

Но били са напразни слова.

Потънаха дните ми,

Отроних самотна сълза.

Погълна ме бездната,

Единствена аз

И тази самотна луна.

Изтича по  малко

Животът и Времето.

Нехаещи за мойта тъга.

Но толкова нужни -

Те балсам са за бремето,

За мен, жадната - глътка вода.

Събрах ги желанията -  всички накуп,

Любов и надежда една.

И върнах звездите на място,

Където ги чакаше тъжна луна.

Огряха ми пътя-.

Намерих и себе си.

Отворих очи и видях

Звездите, които

Били са до мен неизменно

Преди, в пропастта и сега.

Усмихвам се, вярвам и гледам нагоре -

Там виждам сияние,

 пълно с желания,

С милион обещания.

И ме карат да се чувствам добре.

Политам, свободна - леко перце.

Здравей, мое звездно небе!