Понякога, гледайки морето,
идва онази увереност,
че можем да надвием времето.
Не просто да го забравим,
да изгубим представа
или пренебрегнем.
А да бъдем извън него.
Също както когато гледах очите ти.
сряда, 10 август 2022 г.
Понякога, гледайки морето
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар