Когато казват: "Рай"

Когато казват: "Рай",

първо, преди много време,

си представях само място.

Един безкраен девствен плаж, на чийто пясък

се виждат само моите стъпки. 

Или гора. Гъста и с езеро прохладно, чийто бряг

е само с малък пристан, няма лодка. 

И винаги е лято, няма сняг, и хора няма,

но има сянка, все още непознат, да не е празна самотата.

А след това, и то съвсем до скоро,

представях си определен човек.

До мен, завинаги. Или незнайно колко,

но винаги ни виждах двамата. 

Това е Раят, казвах си, защото ръка в ръка е сбъдната мечта. 

И е споделена самотата.

Сега,

когато казват: "Рай",

представям си единствено неспирно чувство 

на благосъстояние, безгрижна вечност. 

Духът ми, който няма нужда 

от никаква борба, защото е. Да бъде себе си напълно е достатъчно,

без чувство за вина, без ничие определение.   

Това е Раят, върховната наслада 

от липсата на безпокойство зарад другите. 

И не е нещо лошо - пълна самота. 

Да ме прощават хората, но в Рая нямат място.

Доказва го на всички и смъртта.