Не е достатъчно да обичаш

Не е достатъчно да обичаш.

Да обичаш силата на ръцете, които въздигат и не остават безразлични към протегнатите насреща. 

Красотата на ума, от който не можеш да избягаш, защото очарователен и тайнствен, същ лабиринт.  

Цялата същност, заедно със слабостите, несъвършенствата и страховете, всичко което го прави човек. 

Белезите. Защото позволява да ги видиш, да ги усетиш.

Погледът, който вижда и отбелязва всеки детайл. От теб и света. И как те кара да виждаш самата себе си и другите. 

Мълчанията, които нямат нужда от обяснение, защото сближават. И породените от това усмивки.

Мечтите и болката, правейки ги свои с подкрепата си.

Тези очи, които не показват сълзи, но ги виждаш в дълбочината им. Колко поезия има в тях. В колко поезия ги описа. Дори само наум.

Начинът, по който обича. Сразява те. И те кара да крещиш своята любов. Вътрешно.

И не стига.

Ако не си точният човек, не е достатъчно да обичаш. 

Но не е напразно.