Има неща, които нямат бъдеще, но не можем да ги считаме за минало, макар прекрасно да знаем, че са илюзия. Спрели закотвени там някъде, измежду надеждата и отрицанието, преминали мечтанието, стоят на ръба на случването. Онази тежест в сърцето, която балансира тази на тялото. Към реалността.
Един ден. Един ден всичко се случва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар