От страх

понякога миналото

греховете

раните

болката

са единственото нещо

което имаме

и продължаваме 

хипнотично да се взираме в тях

да преживяваме страданието

да разраняваме 

отново и отново

до кръв

белезите

от страх

да не изчезнат

и да ни остане само

едничката

надежда