желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
петък, 24 януари 2020 г.
Скитническо
Пътуване.
Прилича ли на бягство?
Издирва се на друго място щастие.
Когато на душата ѝ е тясно,
а „свобода“ не е просто едно понятие.
Завръщане.
А трябва ли, защо?
Та корените в себе си ги носим.
А пътищата, за добро и зло,
са отговор на всичките въпроси.
Любов.
И нея ще откриеш,
когато спреш да търсиш, за да хванеш.
Тогава тихо в теб гнездо ще свие
и свобода ще ти дари. За да останеш.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар