Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема.
Затворените ми очи
те разпознават.
Твоите ръце мен –
не.
Не се губят хората.
Само спират
да се чув(ств)ат.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар