Срещи

Съдбовните.
Тези срещи се осъществяват от двама.
И винаги се питам едно:
Как може твоя сродна душа да бъде някой, който се страхува от залога, не прави нищо и дори се оттегля, когато ти си готов на всичко?!
Има нещо сбъркано в това.
Представата ни. Силното ни желание за споделяне, за единство.
Предизвикват ни да приписваме правилните неща в грешните хора.
Предизвикват ни да търсим. Неща, които не се намират. А просто се случват.
Срещите между сродни души са еднакво осъзнати и от двамата. Без съмнение. Без страх.
И няма разминаване.
Затова са съдбовни.