Незабележимо

 

Вярвам, 

че звездите са родени в някоя благоуханна пролет, 

след залеза на мечтите, 

от хиляди малки черешови цветчета, 

откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър 

и плавно понесени далеч, 

и нагоре, нагоре, нагоре - 

в безкрая,

където всяка нощ танцуват 

своите нежни мечтания да срещнат отново 

слънцето. 

И тръпнат в очакване, 

блестящи от надежда в невежеството си. 

А нежният вятър все още ги милва, 

незабележим.