желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 31 декември 2014 г.
Последен календарен ден
Добър ден в последният ден на годината!
Последен само в календарен смисъл. Иначе е ден на продължението. Продължение на поетия път, на работата по набелязани цели, затвърдяване на взети решения. И всичко това на базата на целогодишна равносметка. Постоянна, не само в последният календарен ден. Защото не ти трябва един определен ден, за да се запиташ какво си постигнал и как, в какъв човек си се превърнал и защо. Не е нужно да чакаш един определен ден, за да започнеш отначало или промениш курса си. Няма значение какъв ден е, когато казваш на някого, че го обичаш или подаваш ръка за помощ.
Не вярвам в списъците с обещания за през Новата година, когато през старата само си отлагал. Това, че сменяш календара трябва само да ти напомня, че времето минава за всички. Новото начало е вътре в теб самия, не в откъснатият лист или заградената в кръг дата. Открий го себе си - в куража и упоритостта; в силата на любовта; в увереността, че няма да си сам; в щастието да си обичан. И го отпразнувай!
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар