желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 24 май 2016 г.
Самонаказване
Време на времето. Даваме.
А то взема ли, взема... Не връща.
Само към себе си задлъжняваме -
душите в чакални превръщаме.
Кога ще дойде мигът подходящ
или ще затихне ни болката,
кога ли ще забравим това,
което нащърбва ни погледа.
Виртуозно живота избягваме,
отмервайки неумело минутите.
Неусетно се самонаказваме
на самотно безпътие.
09.05.2016
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар