Какво е един фар на надеждата без своя пътешественик, когото да окуражава и води към спасението?
Просто една угасена лампа на брега на един, все още, ничий дом.
Да бъдеш нужен те кара да светиш.
събота, 25 август 2018 г.
Да бъдеш нужен
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар