понеделник, 20 август 2018 г.

На раздяла


Тишината ми прегърне ли те, е море -
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.

Неписано ли е - не може да се случи,
дори и с извинение, че закъснява.
На въпреки любов не ще получиш.
Аз тръгвам тихо. Тъй е на раздяла.


Няма коментари:

Публикуване на коментар