Когато спра да те откривам
където и да попадне погледът ми,
до каквото и да се докосне сърцето и душата ми,
където и да отидат мислите ми...
Тогава
и само тогава,
ще спра да (ти) пиша.
Сега в мен те има.
И мен ме има.
Тук,
за теб.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар