В залеза
на живота,търсейки теб,
не спирам
да хвърлям
камъни
в езерото
на забравата.
То ми отвръща
със затворени
лилии
от спомени.
За да разцъфтят,
е нужен
изгрев.
Но слънцето ми
си отиде
заедно
с времето.
петък, 23 март 2018 г.
Лилии от спомени
търсейки теб,
не спирам
да хвърлям
камъни
в езерото
на забравата.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар