Искам, да!

 

Искам,

да!

Много искам

нещо, 

което си струва

наистина.

А няма цена.

И няма 

друг начин

на сбъдване,

освен себе си

да даря.

„Бедни ми, Йорик“

В усмивката -
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.
В орбитите на очите,
вместо поглед,
паяк усуква
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.
В ръката на бъдещето
е застинал един отговор,
изгубил значение.
А настоящето,
без никаква памет,
пита:
"Да бъдеш или да не бъдеш?"

Всяко едно име

'Суровата красота' се нуждае от уют.
Топло и сигурно място, където да оцелее.
Където да бъде пазена.
Където е търсена.
Където може да се намери.
Където е желана.
Където не трябва нищо, за да бъде.
Където знае, че е истина.
Където знае, че е обич.
Където знае.


* 'Суровата красота' е всяко едно име

Да мълчиш...

Да мълчиш пред другите
е лесно.

Да мълчиш пред себе си
е невъзможно,
ако пазиш друг
вътре в теб.

Голота

 

Когато те няма,

обичам
да оставам
гола
в неоправеното ти легло
и разхвърляните ти мисли,
голи,
да полепват
по тялото ми,
да се просмукват
в кожата ми,
да се намират с моите
и заедно
да повеждат ръцете ми
натам,
където и двамата желаем
да се изгубим
в дълбокото
усещане
един за друг.

Когато се завърнеш,
ще откриеш мислите си
споделени,
леглото си –
пълно

и мислите ми,
с които никога
няма
да ти е подредено.

Но ще бъде просто,
като голотата
на чувствата ни.

Любов от пръв поглед

Моята нужда

срещна твоята

в парченце

счупено огледало.

Просто намиране

 

Да играем на криеница
не е вече толкова просто.
Да се открием с теб ни пречат
най-вече въпросите.
Не се доверяваме
само на това, че ни има.
А се радвахме в детството
на едно просто намиране.

Погледът

Погледът...

колкото по-отнесен е, толкова по-навътре вижда.

Или отвъд.

Фокусът е изместен от усещанията.

Но тогава е и най-ясен.

Защото изравнява световете.

Вътрешен и външен.

И понякога спуска завесата на някоя сълза, за да запази видяното единствено за себе си.