„Бедни ми, Йорик“

В усмивката -
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.
В орбитите на очите,
вместо поглед,
паяк усуква
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.
В ръката на бъдещето
е застинал един отговор,
изгубил значение.
А настоящето,
без никаква памет,
пита:
"Да бъдеш или да не бъдеш?"