Погледът...
колкото по-отнесен е, толкова по-навътре вижда.
Или отвъд.
Фокусът е изместен от усещанията.
Но тогава е и най-ясен.
Защото изравнява световете.
Вътрешен и външен.
И понякога спуска завесата на някоя сълза, за да запази видяното единствено за себе си.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар