Безмълвно

Разбира се, че мога да летя!
Но трудно ми е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
та по-красиво да е падането.

След всяка глътка свобода,
завръщането безпощадно е.
Безмълвни са и тези времена,
в които търся си пристанище.

А ще ми се да мога да се спра,
да отпочинат вече и крилата ми.
Да е излишно бягството така,
че някой да прегърне и тъгата ми.