Трохите любов
не водят до вкъщи.
Не засищат.
Нито част са от нечия същност.
Не даряват.
Нито носят надежда.
А ограбват.
И далеч от теб те отвеждат.
понеделник, 27 ноември 2017 г.
Трохите любов
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар