Не си ми камък на шията.
Връзката си, с която свободно избирам целта си –
да се рея ли в небесата
или да бродя Земята.
Каквато и да ми е стихията,
не си примка, дето ме връзва,
а нишка, за да се върна.
При мен.
четвъртък, 2 март 2017 г.
По Ариадна
свободно избирам целта си –
да се рея ли в небесата
или да бродя Земята.
Каквато и да ми е стихията,
не си примка, дето ме връзва,
а нишка, за да се върна.
При мен.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар