Само игра

Игра ли поиска?

Тогава нека играем – 

на каквото си имаме

и каквото желаем.

Затвори тез очи,

отвори си сърцето,

погледни там, навътре

и открий ме във теб...

Как топло
прегръщам,  

и колко мога да давам –  

кога повече духом, 

кога повече тялом;

как с един поглед

говоря ти само,

а ти ме прочиташ

и знаеш –
лъжи няма;

как пълна съм

с думи, 

но често мълча

и на листа изписвам 

заета от теб тишина;

как летя,
преминавам

планини и морета,

за да бъда насреща

щом е нужно, 

до теб съм;

как намираш ме,

винаги,

близо до твоето рамо;

и всяко чувство, и цвят,

които давам ти,

вярна.

И на всичко останало

отчети емоциите само...

А сега представи си,

че мен

просто

ме няма!

Нали е само игра,
а как се почувства?!

Знам!
В живота, научих,
не се губи наужким!