Между теб и мен
лежи цял един глобус
(или свят),
някоя и друга чужда любов
(все още в цвят),
малко или много съвест
(в угризения потънали),
разни обстоятелства
(силата си разгърнали).
А съдбата
сякаш гръб ни обърна.
И пак,
пак успяваме да се прегърнем.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар