В зениците на моя бряг

Очите ми са впити в хоризонта.

Отдавна пренебрегнали умората,

зениците се сливат в продължение

на линията, разделяща резонно

на брегове противоположни хората.

Морето ми държи те надалеч –

отвъд, тъй близо до небето.

Една след друга вълните те прегръщат.

При мен се връщат, тежки от копнеж,

че някога, надмогнал битието,

прекрачил прага, в своята същност

ще се озовеш, подобно на завръщане, 

в зениците на моя бряг.

Следите ми от пясък крият сняг

от времето, в надежда да те срещна,

откак съм тръгнала към теб на път.

А линията, толкова далечна...

Не може да е вечно недостъпна.

 05/09/2016   01.12АМ