Силен е, Господи! А ръцете му – нежност!
Този мъж изтъкан е от полюси.
Античен бог, но със семпли одежди.
Невъзможен от всички възможности.
Изгарящ в близост, сам белег от огън е.
Могъщ във вярата, макар и предаван.
Истина гола е, с душа - стих любовен.
Раздаващ себе си...Как да не му се отдавам?!
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар