Събличайки се от ежедневието, оставяме чувствата незащитени да навлязат в полята на желанията и да изберат звездите за следване в сънищата ни. Съзнателно се отдаваме на несъзнателното и му вярваме. Жадуваме го, търсим го и го изживяваме, сънувайки. До следващата утрин. Или докато не решим този сън да стане реалност. Ежедневие. От което да не ни се иска да се съблечем.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 10 август 2016 г.
Сън в ежедневие
Събличайки се от ежедневието, оставяме чувствата незащитени да навлязат в полята на желанията и да изберат звездите за следване в сънищата ни. Съзнателно се отдаваме на несъзнателното и му вярваме. Жадуваме го, търсим го и го изживяваме, сънувайки. До следващата утрин. Или докато не решим този сън да стане реалност. Ежедневие. От което да не ни се иска да се съблечем.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар