Най-тихото обичане

 

Прераждам се в очите ти на лято,

окъпана в морето им, като Венера.

Изплувам на брега ти. И ме чакаш.

Забравяме за всяко наше „вчера“.

За белезите (колко са красиви!),

дори ненужното ни вече „късно е“.

Събрали сме единствено надеждите

от песъчинките, изтекли между пръстите.

Това е мястото. Без повече въпроси.

Умира всяка мисъл върху теб,

намерила покой. Защото ти си

отдавна търсен отговор на мен.

Отказвам се от всичките химери,

Теории на вероятности. Големи взривове.

Реално в две ръце да се намирам,

заключили в прегръдка любовта,

побираща най-тихото обичане,

ми стига.

06.07.2016