Неизбежни

 

Избрах теб.
Винаги бих избирала теб.
Избрах те заедно с трудностите, в моментите, когато те няма и липсата се усеща като убиваща глътка въздух във вените.
Избрах те в неизвестното, което връзва очите ми, за да предизвика страховете ми, но разтваря сърцето, за да освободи смелостта ми, учейки ме на търпение.
Избрах те с увереността на онази лудост, наричана любов, която ме кара да вярвам в чудеса и че умея да ги правя за теб.
Избрах те с неконтролируемите тръпки по цялото тяло, усещайки близостта ти.
Избрах те с леденото спокойствие на онзи, който знае и приема последствията от изборите си.
Избрах теб с ясното съзнание, че си единственият възможен избор.
Избрах теб в мълчаливото споделяне на душата.
И в разбирането. На теб. И мен.
С желанието да те позная без остатък.
И да ти предложа себе си. Без остатък.
Това, което си.
Това, което съм.
Неизбежни.

Сърцето надписва

Съзнанието трие от мисълта всяко име,
за да може сънят да се настани удобно.
А сърцето надписва ли, надписва...

Да преначертаеш

Онези  моменти,  когато  искаш  да  кажеш  толкова  неща,  а думите са неуловими. 

Когато чувствата преливат от всеки съд, където си искал да ги побереш и давят гърлото ти. 

И се опитват да избият през очите ти, но ги натикваш обратно, с усмивка, и слагаш огледалните си очила. 

А в тях не се отразява причината и точно това те кара да мълчиш още повече и да преглъщаш. И пак да търсиш думите, в десет излишни чернови, и пак да зачертаваш, защото ти се струва малко. Всичко ти се струва малко. 

И изглеждаш малка, смалена, невидима. Точка. 

Изгубена на белия лист на Съдбата. 

От която се опитваш да крадеш. Знаци, думи, смисъл. 

За да преначертаеш написаното за теб. 

Според душата ти. 

И според всичко онова, което продължава да прелива от теб.

Не искам да търся смисъла в думите

 

Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти казва "недей" и има кой да ти каже "ти можеш";
в неочаквано подадената ръка, когато залиташ от ръба на несигурността си;
в грижливо приготвения горещ чай или силно питие, за да преглътнеш тъгата или гнева си;
в телефонно обаждане с изреченото най-обикновено "как си", тонът на което обаче е по-важен от въпроса;
в смелостта на директния поглед, точната дефиниция на нещата и откровеното "да" или "не";
в една простичка усмивка, пък дори и да е изпратена от хиляди километри разстояние;
в споделянето не само на това, което имаш, но и на това, което си;
в малките и глупави неща, на които понякога не обръщаме и внимание;
в...
Търсим смисъл във всяко нещо. За да определим стойността и важността, която има за нас. Така сме устроени. Отсяваме. И не на думи.
А един жест сам по себе си е Смисъл. Израз. Желание. Близост. Отношение.
И е важен.

Сън в ежедневие

Събличайки се от ежедневието, оставяме чувствата незащитени да навлязат в полята на желанията и да изберат звездите за следване в сънищата ни. Съзнателно се отдаваме на несъзнателното и му вярваме. Жадуваме го, търсим го и го изживяваме, сънувайки. До следващата утрин. Или докато не решим този сън да стане реалност. Ежедневие. От което да не ни се иска да се съблечем.

Бъди

 

Фото: Vincent, 1981 by Robert Mapplethorpe

Ако искаш да кажеш нещо - кажи го,  не се опитвай.
Ако искаш да направиш нещо - направи го,  не се опитвай.
Ако искаш да промениш нещо - промени го, не се опитвай.
Ако искаш да имаш нещо - вземи го,  не се опитвай.
Ако искаш да изхвърлиш нещо - изхвърли го, не се опитвай.
Ако искаш да си нещо - бъди,  не се опитвай.
Живей!
Изправи се,
бори се,
обичай,
раздавай,
лети,
дишай,
приемай,
благодари,
уважавай,
доверявай се,
храни се с доверие и обич,
прегръщай,
разтваряй в себе си,
разтвори се в друг,
дарявай,
усмихвай,
усмихни се,
погали с поглед,
люби с мисъл,
бъди Смисъл.

ФАР

 

Обожавам морските фарове. С цялата им символика и впечатляващ изглед.

На самотен страж, устояващ на яростта на морето, непоколебим във времето.
На твърда крепост, приютила топлината на лъча на надеждата.
На вечно присъстващ ориентир, сигурност и увереност в неизвестното.
Бих живяла на такова място.
Бих била такова място.
За някого.

Познавам

Знаеш ли, ти си прекрасен човек!
Да, точно ти!

Познавам сърцето ти.
Как пее радостно при предстояща среща с някой специален за теб.
Как потрепва от възбуда, когато този някой произнесе името ти.
Как се разтапя в нежност, когато срещне един определен поглед.
Как се издува до пръсване от любов, подготвяйки специален подарък.
Как прескача по някой удар в очакване на една усмивка и прегръдка.
Как замира, когато всичко това увисва във въздуха.

Познавам душата ти.
Как се свива при всяко замиране на сърцето.
Как се чувства смачкана от най-желаните длани.
Как е изстисквана до последната капка с претенции от този, който даряваш най-щедро.
Как се сбръчква, когато си подлаган на съмнение от този, на когото най-много си се доверил.
Как я порязва всяко едно обвинение, изречено от най-нежните устни.
Как се превръща в незначителна точица, смалена от високомерието в погледа на най-любимите очи.

Как се оказва притисната в ъгъла и заклещена зад решетките на обсебващи чувства. 
Как се раздира от мъка заради криворазбраната и изтъргувана любов.

Как жадува за съвместен полет, а се оказва с оковани криле. 

Познавам сърцето ти, защото това е минало моето сърце.

Познавам душата ти, защото това е минала моята душа.

Познавам всяка гънка, всеки стон, всеки порив, всеки трепет. 

Познавам и жаждата за свобода. 

Надълбоко. 

В теб. 

В мен. 
Познавам любовта ти. 

И си прекрасен! Човек! 

Единственото място

Понякога да си в нечии мисли 

е единственото място, 

където си свободен.

Най-тихото обичане

 

Прераждам се в очите ти на лято,

окъпана в морето им, като Венера.

Изплувам на брега ти. И ме чакаш.

Забравяме за всяко наше „вчера“.

За белезите (колко са красиви!),

дори ненужното ни вече „късно е“.

Събрали сме единствено надеждите

от песъчинките, изтекли между пръстите.

Това е мястото. Без повече въпроси.

Умира всяка мисъл върху теб,

намерила покой. Защото ти си

отдавна търсен отговор на мен.

Отказвам се от всичките химери,

Теории на вероятности. Големи взривове.

Реално в две ръце да се намирам,

заключили в прегръдка любовта,

побираща най-тихото обичане,

ми стига.

06.07.2016