Прашинка в космоса на Съдбата.
Не е лесно да се открие, нали? Но е онази частица, с която
Душата ти по-леко лети.
Тя е другият полюс във теб,
Всички плюсове за твоите минуси,
Точка на равновесие. Човек.
Който да те изпълва със смисъл.
понеделник, 4 юли 2016 г.
Прашинка
Но е онази частица, с която
Душата ти по-леко лети.
Тя е другият полюс във теб,
Всички плюсове за твоите минуси,
Точка на равновесие. Човек.
Който да те изпълва със смисъл.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар