Докосване

Сърдечно вълнение -

9 бала.

На раменете ми -

твоят шал.

Една любов не може да те лъже

 

Една любов не може да те лъже.
В очите ще те гледа с обожание.
Ще е открита в минало и бъдеще.
И ще отрича всяко притежание.

Ще бъде чиста, ясна, без мъглявини.

Прозрачност ще е второто ѝ име.
Облечена във честност, ще искри.
Ще те дари със всичко без да взима.

Една любов е пълна със увереност.
Съмненията чужди са по същност.
Не търси доказателства за себе си.
Душата ти с доверие обгръща.

Една любов не може да те има.

Ще ти припомни, че роден си със крила.
Ще те научи да летиш, ще влива сила.
Подреже ли ги, знай - не е любов това.

Признание

 

Обичам те.
Заради начина, по който обичаш.
Не мен.
Изобщо.

Безшумно

 

Не съм неразбиваема. И аз се чупя

на хиляди малки парчета.

И се научих да го правя безшумно. 

Да се слепвам. Лека-полека.

Да се събирам. Отново да бъда 

онази, цялата - щит и закрила. 

Но съм счупена от толкова дълго,

че трудно зараствам. И съм се свила.

Да запазя онези частици,

отразяващи в мен светлината,

да не пропаднат в пукнатините

и ме обземе мрака.

Ти,

който виждаш в мене лъчите 

и на белезите картината цялостна,

не си тръгвай...погледни ме в очите.

Там се вижда как съм те чакала.

Вътрешна хирургия

Размести ми органите.

Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.

Без да ме разтревожиш. 
Докосна ги .
И ги пренареди отново. 
Изглеждат на място.
И не тежа като олово.
Нямаше повреда.
Само фината ти настройка.
Да те разпознават навсякъде.
И е симфония.
Послушай сърцето ми.

Ода на радостта е.

Готов ли си?

Сега скалпелът в моята ръка е.

Аз съм богата

Пръсти
по онази високо вдигната вежда.
Пригладен кичур
над онзи поглед-свредел,
с който не просто виждаш.
Пробиваш.
Обвивки и щитове.
Намираш
сърцевина.
И я целуваш.
От душа.
Развенчаваш митове.
По-точно вдигаш им летвата
с твоята реалност.
И е някак сакрално.
Като обещание
пред малък олтар.
Но клетвата е моя -
да съм ти дар.
Без колебание.
Само желание,
желание,
желание ...
Да те докосна там...
Близо до белега
(ах, тази рана).
Като балсам
или нега
да се разлея върху ти.
Желана.
Да съм ти нужна
като дихание,
просто.
Колкото и тъжни
да са въпросите ми
на твоите отговори.
Не говори!
Само почувствай.
Как се разпилявам с косите си
на гърдите ти.
Приеми.
Мен. 

Мечтите ми.
Щом само мои са, 
цената безгласна е.
Станат ли "нашите" -
са за заплащане...

Аз съм богата.
А ти?

Дефиниция за щастие

 

Нощта бе само някаква си пауза,

разделяща една прегръдка с друга.

Луната бе изпълнена с очакване,

захранвано от нечие безсъние.

Броейки часовете по звездите,

минутите угасваха безсилни.

Зората се промъкваше в очите ти

и в тях изгря надеждата на юли.

Студът донесе утрото с крила,

отдръпна се безшумно в тъмнината.

Сред двете ни преплетени тела

намери място само тишината.

Какво е дефиниция за щастие?

Сега го знам.

Каквото ти рисува

сърцето зад клепачите затворени,

да го почувстваш и докоснеш, да е там.

Пред теб да е, когато са отворени.

Силата на черното

 

една черна рокля
грижливо подбрана
сред толкова други
внимателно
да подчертава
без да разкрива
само да загатва
с лекото си трептене
(от накъсано дишане)
за всичко онова
което
обещава
цялата душа
чрез
погледът (ми)

не е достатъчна

черните ти мисли
са по-силни
от името ми

Сам със себе си

 

Какъв си ти, когато си сам със себе си? 

Дали тогава си в най-добрия си вариант. Или в най-лошият?
Обичаш ли се такъв?
А има ли някой, който те познава точно така?
И обича ли те такъв, какъвто си, когато си сам със себе си?
Пожелавам ти го!

Жената е силна, когато явно скърби

Плачи, приятелко моя, плачи,

самотата със вик раздери.

Размажи този грим непотребен,

лицето със сълзѝ набразди.

Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай.

Стискай зъби, хапи, не преглъщай.

Плачът е онзи порой непорочен,

с който назад няма повече връщане.

Дишай! В ридания вдишвай,

поемай въздух, дори да боли.

Забравата, хриптяща, повикай,

да се уталожи от ляво в гърдите ти.

Плачи, приятелко моя, плачи.

И нехай за всички, които те гледат.

Жената е силна, когато явно скърби

и пет пари не дава за хората дребни.

Прашинка

 

Прашинка в космоса на Съдбата.

Не е лесно да се открие, нали?
Но е онази частица, с която
Душата ти по-леко лети.
Тя е другият полюс във теб,
Всички плюсове за твоите минуси,
Точка на равновесие. Човек.
Който да те изпълва със смисъл.

Гневът ми идва винаги късно

Гневът ми идва винаги късно.
Справедлив или не, закъснял е.
Онзи гняв, така спешно ми нужен
за спасението ми, все още го няма.

Гневът ми идва винаги късно.
Приемам всичко, за добро или зло.
Не от наивност. Нито страх.
Е моята същност.
На загриженост. Съпричастност. Добро.

Всяка мисъл е първо за другия.
Така съм устроена. Алтруизъм.
Забравям себе си. Страдам от емпатия.
Заразете ме с егоцентризъм! 

Уморих се всеки път да умирам... 

19.05.2016

Достатъчно ли сме зрели

-Обичам те, Елиза!
Елиза се замисли за момент.
-Не – каза – не ми харесва!
-Защо?
-Това е като да притиснеш пистолет до слепоочието на някой. Това е само начин да принудиш някой да каже нещо, което вероятно не мисли. Какво друго могą да отговоря аз, или който и да било друг, освен "Аз също те обичам"?
Кърт Вонегът

Достатъчно ли сме зрели, за да приемем едно „обичам те“ без излишни драми, с радост и благодарност. И без да се чувстваме в капан, ако не е взаимно?
Достатъчно ли сме зрели, за да кажем едно „обичам те“ само заради това, че го чувстваме наистина, без излишни очаквания, без да притискаме другия и с ясното съзнание, че не е длъжен да отговаря на чувствата ни?
Самата любов не поставя условия, не търси взаимност, тя е самодостатъчна.
А ние? Ех, това его...

Как звучиш ти

Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах
да прикрия насълзени очи
от онези, дето вечно ме питат:
„Една думичка с „р“ ми кажѝ!“
И погледи, пълни с насмешка,
от които намразваш се – с яд,
че си някаква грешка човешка,
че не се вписваш в общия свят.

Има думи, които не казвам
и сега. В мене просто мълчат
като тайна, от другите пазена,
като дар или белег, и път.
Като трепет любовен пронизват,
но не са нито болка, ни страх.
И само в сълза се изнизват –
на усмивката блестяща тъга.
С тях тая съкровено във пазвата
единствено тебе. Прости ми,
но не знам как звучиш ти. Отдавна
не произнасям твоето име.