една черна рокля
грижливо подбрана
сред толкова други
внимателно
да подчертава
без да разкрива
само да загатва
с лекото си трептене
(от накъсано дишане)
за всичко онова
което
обещава
цялата душа
чрез
погледът (ми)
не е достатъчна
черните ти мисли
са по-силни
от името ми
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар